Кандидат на Волт защити потребителите от „томахавката“ на банките и кредиторите
Кандидатът на партия Волт за европейските избори през май – Светла Миланова, за пореден път успешно защити гражданин, на който е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Въпросният текст в не малко случаи води до произвол и погазване на редица права от страна на частните съдебни изпълнители и съдилищата спрямо гражданите и третира длъжника като престъпник, който дори не може да се защити.
Изтъкнатият експерт на партия Волт от години алармира, че въпросните промени от 2007 г. ощетяват хората и на практика не им дават право да се защитят от частните съдебни изпълнители (ЧСИ). По думите й в момента виждаме трескави усилия от страна на управляващите да поправят огромната грешка в ГПК най-вече заради стартиралата наказателна процедура по казуса от страна на Европейската комисия.
„Това производство бе за безспорни вземания, които служат за целите и сигурността на бизнеса. Но вместо тава се превърна в поразяваща томахавка в ръцете на банки и монополи спрямо потребителите. Като финансово превъзхождащи институции, те използват това съдебно производство по един безпардонен начин, без да се дадат каквито и да е права на потребителите да оспорват основателността и верността на претенциите им. Така вече близо 12 години българският гражданин е лишен от правото на справедлив процес и равнопоставеност на страните“, посочва Светла Миланова от Европейска партия Волт.
По думите й по един безапелационно несправедлив начин потребителите бяха превърнати в длъжници с бърза, едностранна и скрита процедура.
Миланова припомня, че мерките срещу България са провокирани от петициите, с които бе засипана Европейската комисия. Представителят на партия Волт беше сред допуснатите до изслушване и представяне на нарушенията на българския съд и законодателство по отношение на правата на потребителите. Експертите прецениха, че има очевидно несъответствие и нежелание на нашите власти да приведат националното законодателство в съответствие със стандартите на ЕС.
Точно заради това кандидатът на партия Волт за евроизборите – Светла Миланов, призовава за радикална и ефективна промяна в разпоредбите по Заповедното производство и Изпълнителният процес, част 5 от ГПК в насока гарантиране на максимално високо ниво на защита на правата на потребителите и осигуряване на реален достъп до правосъдие, ако наистина българското правителство иска да избегне заплащане на огромни глоби.
„Както се видя мимикрията на правосъдие с повърхности козметични промени в ГПК през 2017 г. не можа да заблуди ЕК. Като експерт и правозащитник от години алармирам, че процесуалната рамка на Заповедното производство на практика дава възможност за злоупотреба с правото и оставянето на българските граждани, незащитени от произвола на банките и монополите и другия голям бич – частните съдебни изпълнители. Това е напълно недопустимо и неприемливо за България като държава членка на ЕС“, категорична е Миланова.
Тя апелира и за удължаване на сроковете за възразяване, тъй като длъжникът не може да се ориентира и да упражни правата си.
Виждаме, че омбудсманът за пореден път е на гребена на вълната на публичното недоволство, макар че г-жа Манолова е един от вносителите в 40-то Народно събрание на злополучния чл. 417 ГПК , когато е била представител на „Коалиция за България“.
Години по-късно Мая Манолова (вече като омбудсман) реши да променя закона и уж да добавя по-големи защити за гражданите, след като стана ясно, че при първоначалния вариант равнопоставеност между потребителите и кредиторите има само на хартия.
От Европейска партия Волт сме категорични, че подобна наказателна процедура е в ущърб на държавата, но е един от механизмите на ЕК да осигури по-добро законодателство в страните членки. Смятаме, че подобни лостове биха ни помогнали да осигурим по-достоен живот на гражданите.
Въпреки това настояваме държавата да предоставя защитни механизми за своите граждани, но това трябва да става не само при заплаха от наказателна процедура от Европейската комисия. Добре е да се мисли за право на отговор от потребителите, но основният проблем остава ниският стандарт на живот и феноменът „работещи-бедни“, който е в основата на лошите кредити.